000			nam a22 a 4500
999			_c62034 _d62034
003			BLK
005			20210708085601.0
008			180408b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_aKNG00066242000
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
072		7	_2bullib _aА _xФонд Михаил Арнаудов
072		7	_2bullib _aЯ _xАвтографи
080			_aБългарска литература _b821.163.2 _x-1 _z821.163.2-1
100	1		_aВазов, Иван Минчов _eпърви автор _9363396
139			_aВазов, Иван Минчов _bВ 15
245	1	0	_aПесни за Македония _b1913-1916 г. _cИван Вазов
257			_aBGR
260			_aСофия _bТ. Ф. Чипев _c1916 _fСофия : Балкан
300			_a128 с., 1 л. _bпортр. _c18 см
380			_aX
490			_9396381 _aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aФонд Михаил Арнаудов - автограф с текст: Г-ну професору М. Арнаудову 2 май 1916 София И. Вазов. - Твърда подв.
659			_aА
659			_aЯ
762			_9409507 _m1 _nТекст: Г-ну професору М. Арнаудову 2 май 1916 София И. Вазов. _tАвтограф от Иван Вазов _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763			_9408558 _aВазов, Иван _d09.07.1850 – 22.09.1921 _gИван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан „Патриарх на българската литература“. Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение „Борба“ през 1870 г., Вазов се изявява само като поет. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. В първата си повест – „Митрофан“ използва спомени от пребиваването си в Берковица. Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза: повестите „Немили – недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. _i409507 _m1 _qИван Вазов
852			_aЦб 8.180.5648 _bЦб
852			_aМА 1125 _bМА
856	4		_qpdf
856	4		_qpdf
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c31.01.2017 _kГеновева_Генчева
944			_aED _c31.01.2017 _kГеновева_Генчева