000			05903nim a2200277 a 4500
003			BLK
005			20250320111632.0
007			sd ammalaaahaa
008			250312b bu |||||s|||| 00| | bu d
028			_aВАА 1186
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_aБългарска литература _b821.163.2 _x-1(086.72) _z821.163.2-1(086.72)
100			_aСпасов, Павел Христов _d1905-1980 _gБългарски писател, публицист, драматург. Роден в Русе _9431378
245			_aГреховната любов на Зографа Захари _bРецитал на Спас Джонев _cПавел Спасов
260			_9210374 _aСофия _bБалкантон _c1972
300			_a1 грамофонна плоча 33 об/мин _bстерео _c30 см
380			_aX
500			_aСъдържа: Страна А — 22.00 Страна Б — 22.00
520			_aПовестта „Легенда за греховната любов на Зографа Захарий“ е написана през 1957 година нарочно за чаровния даровит актьор Спас Джонев. Бяхме приятели, бяхме заедно в Самоков, където видях двете надгробни плочи — на Християния и на Захарий Зограф — понаучих някои обстоятелства около смъртта им и написах своята творба за рецитал, именно за Спас Джонев. Легендата е волно съчинение, тя не е биографична, в нея съм вложил много своя фантазия, а и много лирика — заради него, за да може той чрез рецитала да изяви всичките свои обайващи актьорски качества, високо художественото и проникновено свое майсторство. Още когато прочетох пред него и неколцина приятели легендата, Спас се развълнува, той не можеше да говори дори, крачеше възбуден из стаята, оттегли се в един ъгъл и дълго стоя там замислен, мълчалив, преживяващ, може би вече и виждаше себе си като интерпретатор, може би чуваше гласе си. Той обикна легендата, тя стана „негова" и — навлязъл в духа й, усвоил до съвършенство нейната старинна реч, вещо изработил интонации, паузи и градация на словата, съумял да осъзнае логиката на развитието, красотата на копнежа и на печалното негово несбъдване до "сетния миг на кончината й" — той излезе пред публиката, за да я смае, развълнува и очарова като много голям артист, като изключителен художник на словото. Дали проиэнасяше свързващия разказвателен текст, дали говореше с думите на рилския йеромонах отец Лаврентий или от устните му се лееше сетната печално примирена изповед на Зографа Захарий — "тъжната повест на моето копнение", дали изричаше бунта на волния дух — дали гласът му отронваше тихите, влюбено-нежни, но и съдбовно решителни слова на Християния — Спас Джонев бе изцяло в творбата. Той разказваше проникновено, шепнеше страстно, бурно възмутено се гневеше и проклинаше църковни канони и патриархални нрави, скръбно примирено преживяваше неволята на две същества, орисани в робска земя да живеят, орисани нивга да не достигнет красотата на рилските върхари в ранно утро, орисани да загинат след единствената, първа и последна целувка на своите пламтящи, обгорели и изпепелени сърца. Спас Джонев бе в стихията си, той мамеше след себе си, зовеше, внушаваше, не само гласът му, цялото негово стройно тяло, всеки израз на лицето му, влагата в светналите негови очи — целият той изплакваше въпроса: греховна или свята е била любовта на Зографа Захарий. И така — над триста пъти. Със същото проникновение, с несменяща се, неуморна страстност, с вдъхновение и красота. И кой знае още колко пъти, ако смъртта не ни го отне. Голям, много голям артист беше той — чаровникът Спас Джонев. ПАВЕЛ СПАСОВ
653			_9195878 _aрусенци
852			_aФ ІІ 4235 _bЦб
856			_i0.00 _ldisable
942			_cGPL _n0
944			_cРусанова Ирена _k30542 _a30542 _lРусанова Ирена
999			_c529518 _d529518