000			nam a22 a 4500
999			_c428198 _d428198
003			BLK
005			20210812143426.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a001828
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_z821.112.2-2 _aНемска литература _b821.112.2 _x-2
100			_aРозие, М. _eпърви автор _9462262
139			_aРозие, М.
245	0	0	_aВяра, надежда и любов _bДрама в 5 д. и 6 ч. _cM. Rosier ; Прев. Х. Генадиев
250			_a2. изд.
260			_aПловдив _bКниж. Бр. Кравареви _cб. г. _9418159
300			_a90 с. _c22 см
380			_aX
500			_a1. изд. 1888.
700			_aГенадиев, Харитон Иванов _eпрев. _9966
762			_9409507 _m1 _nТекст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14.9.33. А. Разцветников _tАвтограф от Асен Разцветников - преводач на книгата _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763			_9396791 _aРазцветников, Асен _d02.11.1897 – 30.07.1951 _gАсен Разцветников е псевдоним на Асен Коларов – български поет, писател и преводач. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Първата му стихосбирка е „Жертвени клади“ (1924). Заради възникнали разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев „Златорог“. През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 г. е издател и редактор, заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев, на популярния вестник за юноши „Весела дружина“. _i409507 _m1 _qАсен Разцветников
852			_aЦб 8.220.1227 _bЦб
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c2021-08-12 _kРенета Константинова