000			nam a22 a 4500
999			_c427522 _d427522
003			BLK
005			20230505102443.0
008			180408b bul|||||r ||||||| ||bul||
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_aБългарска литература _b821.163.2 _x-2 _z821.163.2-2
100	1		_aГрозев, Иван _eпърви автор _9367370
139			_aГрозев, Иван _bГ 85
245	1	0	_aНаши хора _bДрама в 4 д. и 1 драмат. пролог: Из съвременния бълг. живот _cИван Грозев
257			_aBGR
260			_aСофия _c1903 _fСофия : П. М. Бъзайтов
300			_c21 см _a105 с.
380			_aX
500			_aПълното име на авт. Иван Грозев Петков
700	1		_aПетков, Иван Грозев _d1872-1957 _9277224
762			_9409507 _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. _m1 _nТекст: На високоув. проф. М. Арнаудов – с чувство на голяма признателност Ив. Грозев София, 18 окт./1947 _tАвтограф от Иван Грозев
763	1		_956588 _aГрозев, Иван _d23.06. 1872 – 10.01.1957 _gИван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Завършва славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Учител по литература на Йордан Йовков. От началото на 20-те години на ХХ век започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. Редактор на сп. „Теософия“ (1912 – 1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“. Единствената му стихосбирка „Видения и съзерцания“ е издадена през 1919 г. Автор е на драмите „Боян Магьосника“, „Мъртъвци“, „Змей“, „Златната чаша“, „Семела“, „Йов“ „Наши хора“ и др. Председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“. Член на Съюза на българските писатели. През 1928 г. и 1929 г. е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература. _i409507 _m1 _qИван Грозев
852			_aЦб 8.205.48025 _bО
856	4		_qpdf
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c2021-08-09 _kК.Д.