000			nam a22 a 4500
999			_c420818 _d420818
003			BLK
005			20210622084655.0
008			200316b bul|||||r ||||||| ||bul||
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_aАвстрийска литература _b821.112(436) _x-32 _z821.112(436)-32
100			_aМайринк, Густав _eпърви автор _91299
139			_aМайринк, Густав
245	1	0	_aКардиналът Напелус _bРазкази _cГустав Майринк; прев. от нем. Светослав Минков.
257			_aBGR
260			_aСофия _bКнигоизд. и печ. Ив. Г. Игнатов и синове _c1927 _9458385
300			_a72 с. _c16 см
380			_aX
490			_aБиблиотека за всички _v5 _9204437
500			_a 10 лв.
700			_aМинков, Светослав _eпрев. от нем. _91091 _gСветослав Минков е български писател и преводач. Наричан е Баща на българската фантастика. Завършил е „Финансово дело“. Журналист с дългогодишна практика, Минков работи и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител, както и в българската легация в Токио. Плодовит писател в редица жанрове, автор на романи, пътеписи, очерци, фейлетони, разкази, приказки, стихове, статии, както и на литературни изследвания. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата българска фантастична книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия“ (в съавторство с Константин Константинов). Член е на литературния кръг „Стрелец“ в периода 1925 – 1927 г. Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк „Голем“ и „Белият доминиканец“, „Хиляда и една нощ“, „Приказки на Шехеразада“ и др. Член на Съюза на българските писатели. Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Удостоен е със званието Заслужил деятел на културата през 1963 г. _qСветослав Минков
852			_aЦб 8.155.5310 _bО
856	4		_qpdf _u
856	4		_qpdf _u
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c2021-06-22 _kМикаела Микова-Илиева
999			_d544108