000			nam a22 a 4500
999			_c345632 _d345632
003			BLK
005			20210806095717.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a002136
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_z821.163.2(081.1) _aБългарска литература _b821.163.2 _x(081.1)
100			_aРайнов, Николай Иванов _eпърви автор _9364082
139			_aРайнов, Николай Иванов
245	0	0	_aПълно събрание от съчиненията _bТ. I - _cНиколай Райнов _nТ. XII _pОтдавна много отдавна : Разкази
260			_aСофия _bСтоян Атанасов _c1938 - 1939
300			_a157 с _c21 см
380			_aX
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
505			_tАвтограф с текст: На г. проф. М. Арнаудов, Николай Райнов, 12 дек. 1939
653		7	_aразкази _9195181
653		7	_9189752 _aлегенди
655			_aбългарска литература _9461707
760			_h157 с. _oТ. XII Отдавна много отдавна : Разкази
762			_9409507 _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. _m2 _nТекст: На г. проф. М. Арнаудов, Николай Райнов, 12 дек. 1938 _tАвтограф от Николай Райнов
763			_9248713 _aРайнов, Николай _d01.01.1889 – 02.05.1954 _gНиколай Ра̀йнов е виден български писател, художник, академик. Завършва Духовната семинария в София. Следва философия в Софийския университет. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София. Професор по история на изкуството в Художествената академия в София. Главен редактор на списанията „Зеница“ и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. Сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Член на Съюза на българските писатели. Член и председател на Съюза на българските художници. Дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството. Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията, литературата. Първата му книга е „Богомилски легенди“. Автор е на книгите: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“, „Светите братя“ и др. Николай Райнов е написал 30 сборника с приказки от цял свят; 9 тома „Вечното в нашата литература“; „История на пластичните изкуства“ в 12 тома. _i409507 _m2 _qНиколай Ра̀йнов
852			_aМА 627 _bМА
852			_aЦб 8.205.2143 _bЦб
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c1995 _kValK
944			_aED _c2021-08-06 _kРенета Константинова