000			04077nas a2200313 a 4500
999			_c344974 _d344974
003			BLK
005			20240312093355.0
008			190915d |||p| |||| 00| c|bul d
010			_a000013
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_aЦивилизация. Култура. Прогрес. История на културата вж 930.85 _b008 _z008
139			_aБългарска мисъл
245	0	0	_aБългарска мисъл _nГ. 1Г. 1Г. 2Г. 2Г. 3Г. 3Г. 4Г. 5Г. 6Г. 6Г. 7Г. 7Г. 8Г. 8Г. 9Г. 9Г. 9Г. 10Г. 10Г. 11Г. 11Г. 12Г. 12Г. 13Г. 14Г. 14Г. 14Г. 14Г. 14Г. 14Г. 15Г. 15Г. 16Г. 16Г. 16Г. 16Г. 17Г. 17Г. 18Г. 18Г. 18Г. 18 _b[Литературно-научно списание] _cВърховен читалищен съюз в България
260			_aСофия _bАлександър Паскалев _c1925 - _fХудожник _9211684
380			_a0
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
520			_aДатиране на книгата : Г. 1, Г. 2 и др.Поправки и добавки в текста, редакторски бележки, коректорски поправки, подчертавания в съдържание на отделните броеве на списанието за различните годишниниОтбелязване място в книгата : Г. 2, с. 633 ; Г. 5, Кн. 6, с. 465.
650			_aЛитературознание _9160629
650		4	_aбългарски печат _9400322
700	1		_aАрнаудов, Михаил Петров _d5.10.1878 – 18.02.1978 _gМихаил Арнаудов е фолклорист, литературен историк, изследовател на българската култура, академик. Завършва специалност „Славянска филология“ във Висшето училище в София. Специализира в Германия, Чехия, Франция и Англия. Директор на Народния театър. Професор (1919 – 1944) и ректор (1935 – 1936) на Софийския университет. Редовен член на БАН, Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг и Мюнстер, Германия. От 1922 г. до 1932 г. е председател на Съюза на българските писатели. Редактор на сп. „Българска мисъл“ (1926 – 1943). През 1944 г. е министър на народната просвета, за което е осъден на доживотен затвор от Народния съд. Реабилитиран през 1947 г. и се отдава на научна дейност. Автор на основни проучвания върху българския фолклор, българското Възраждане и творчеството на видни възрожденски дейци и творци: Софроний Врачански, Васил Априлов, Георги Раковски, Пейо Яворов, Любен Каравелов и др. Съставител на многотомни издания с българско народно творчество. През 1998 г. Русенският университет „Ангел Кънчев“ поставя началото на Международен научен форум „Арнаудови четения“, който се провежда през година. _933558
852			_aМА 4345 _bМА
942			_cJOU _n0 _s1
999			_d344974
999			_d344974
999			_d344974
999			_d344974
944			_k30560 _lГеновева Генчева