000 05066nam a2200409 c 4500
999 _c344776
_d344776
003 BLK
005 20250220115507.0
008 180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010 _a004442
040 _aBLK
041 _aFRE
_cBUL
080 _z902(497.2)
100 1 _aPROTIC, Andrej
_eпърви автор
_921764
245 0 0 _aGuide a travers la Bulgarie
_cAndrej Protic
246 _aArcheologie, Historie, Art
260 _aSofia
_bLa Cour
_c1923
300 _a38 с
_c20 см
380 _a0
490 _aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов
_gДарение - Основен фонд
500 _aАвтограф с текст: На Мих. Арнаудов 4. IХ. 923. Андрей Протич
650 _aИстория
_9397197
655 _aАрхеология
_9396910
700 1 _aAndre Protitch
_9397198
762 _9409507
_m1
_nТекст: На Мих. Арнаудов 4.IХ.923. Андрей Протич
_tАвтограф от Андрей Протич
_aПослания на времето
_bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова
_gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763 1 _9113232
_aПротич, Андрей
_d08.11.1875 – 03.11.1959
_gАндрей Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг и политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София. Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател на Македонския научен институт. Публикува в списанията „Съвременно изкуство“ и „Пролом“, както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.
_i409507
_m1
_qАндрей Протич
852 _aМА 574
_bМА
942 _cKNG
_n0
_s1
_01
944 _aCR
_c1995
_k30546
_lРенета Константинова
999 _d344776
999 _d344776
999 _d344776
999 _d344776
999 _d344776
999 _d344776
999 _d344776
999 _d344776