| 000 | 05066nam a2200409 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 999 |
_c344776 _d344776 |
||
| 003 | BLK | ||
| 005 | 20250220115507.0 | ||
| 008 | 180911b bul|||||r ||||||| ||bul|| | ||
| 010 | _a004442 | ||
| 040 | _aBLK | ||
| 041 |
_aFRE _cBUL |
||
| 080 | _z902(497.2) | ||
| 100 | 1 |
_aPROTIC, Andrej _eпърви автор _921764 |
|
| 245 | 0 | 0 |
_aGuide a travers la Bulgarie _cAndrej Protic |
| 246 | _aArcheologie, Historie, Art | ||
| 260 |
_aSofia _bLa Cour _c1923 |
||
| 300 |
_a38 с _c20 см |
||
| 380 | _a0 | ||
| 490 |
_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд |
||
| 500 | _aАвтограф с текст: На Мих. Арнаудов 4. IХ. 923. Андрей Протич | ||
| 650 |
_aИстория _9397197 |
||
| 655 |
_aАрхеология _9396910 |
||
| 700 | 1 |
_aAndre Protitch _9397198 |
|
| 762 |
_9409507 _m1 _nТекст: На Мих. Арнаудов 4.IХ.923. Андрей Протич _tАвтограф от Андрей Протич _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. |
||
| 763 | 1 |
_9113232 _aПротич, Андрей _d08.11.1875 – 03.11.1959 _gАндрей Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг и политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София. Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател на Македонския научен институт. Публикува в списанията „Съвременно изкуство“ и „Пролом“, както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство. _i409507 _m1 _qАндрей Протич |
|
| 852 |
_aМА 574 _bМА |
||
| 942 |
_cKNG _n0 _s1 _01 |
||
| 944 |
_aCR _c1995 _k30546 _lРенета Константинова |
||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||
| 999 | _d344776 | ||