000			05626nam a2200361 a 4500
999			_c343218 _d343218
003			BLK
005			20240730084216.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a002879
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_aБългарска литература _b821.163.2 _x-2 _z821.163.2-2
139			_aЯворов, Пейо Крачолов
245	0	0	_aКогато гръм удари, как ехото заглъхва _cПейо Яворов
246			_aПиеса _pдрама-трагедии
260			_aСофия _bАл. Паскалев и сие _c1912 _fСофия : Царска придворна печ.
300			_a144 с _c21 см
380			_aX
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aАвтограф с текст: На мой много-много добър приятел - един от много малкото, - М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912
650			_aДрама _9153705
653			_aдрама
653			_aтрагедии
655			_aбългарска литература _9461540
700			_aЯворов, Пейо Крачолов _d1878 - 1914 _qКрачолов, Пейо Тотев _9245003
762			_9409507 _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. _m1 _nТекст: На мой много – много добър приятел – един от много малкото, – М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912 _tАвтограф от Пейо Яворов
763			_9396674 _aЯворов, Пейо _d13.01.1878 – 29.10.1914 _gПейо Яворов е псевдоним на Пейо Тотев Крачолов – български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Озовал се в София, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. „Мисъл“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Втората стихосбирка на Яворов – „Безсъници“, окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. _i409507 _m1 _qПейо Яворов
852			_aМА 154 _bМА
852			_aЦб 8.205.2911 _bО
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c1994 _k30545 _lНора Радева
944			_aCR _c2021-08-04 _kК.Д.