000 05626nam a2200361 a 4500
999 _c343218
_d343218
003 BLK
005 20240730084216.0
008 180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010 _a002879
040 _aBLK
041 _aBUL
_cBUL
080 _aБългарска литература
_b821.163.2
_x-2
_z821.163.2-2
139 _aЯворов, Пейо Крачолов
245 0 0 _aКогато гръм удари, как ехото заглъхва
_cПейо Яворов
246 _aПиеса
_pдрама-трагедии
260 _aСофия
_bАл. Паскалев и сие
_c1912
_fСофия : Царска придворна печ.
300 _a144 с
_c21 см
380 _aX
490 _aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов
_gДарение - Основен фонд
500 _aАвтограф с текст: На мой много-много добър приятел - един от много малкото, - М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912
650 _aДрама
_9153705
653 _aдрама
653 _aтрагедии
655 _aбългарска литература
_9461540
700 _aЯворов, Пейо Крачолов
_d1878 - 1914
_qКрачолов, Пейо Тотев
_9245003
762 _9409507
_aПослания на времето
_bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова
_gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
_m1
_nТекст: На мой много – много добър приятел – един от много малкото, – М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912
_tАвтограф от Пейо Яворов
763 _9396674
_aЯворов, Пейо
_d13.01.1878 – 29.10.1914
_gПейо Яворов е псевдоним на Пейо Тотев Крачолов – български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Озовал се в София, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. „Мисъл“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Втората стихосбирка на Яворов – „Безсъници“, окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
_i409507
_m1
_qПейо Яворов
852 _aМА 154
_bМА
852 _aЦб 8.205.2911
_bО
942 _cKNG
_n0
_s1
944 _aCR
_c1994
_k30545
_lНора Радева
944 _aCR
_c2021-08-04
_kК.Д.