| 000 | 05530nam a2200397 a 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 999 |
_c342908 _d342908 |
||
| 003 | BLK | ||
| 005 | 20250220115523.0 | ||
| 008 | 210819b bul|||||r ||||||| ||bul|| | ||
| 010 | _a002569 | ||
| 040 | _aBLK | ||
| 041 |
_aBUL _cBUL |
||
| 080 |
_aБългарска литература _b821.163.2 _x-1 _z821.163.2-1 |
||
| 100 |
_aТраянов, Теодор Василев _d1882-1945 _9427489 |
||
| 139 | _aТраянов, Теодор Василев | ||
| 245 | 0 | 0 |
_aБългарски балади _cТеодор Траянов |
| 246 | _pлирика-стихотворения | ||
| 260 |
_aСофия _bХемус _c1921 _fЕлит |
||
| 300 |
_a48 с. _b1 л. : портр., 7 л. ил. _c23 см |
||
| 380 | _a82 | ||
| 490 |
_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд |
||
| 500 | _aАвтограф с текст: На Мих. Арнаудов за спомен на старото искрено приятелство Т. В. Траянов София 26/Х 1921.; ; Критични статии от В. Пундев : в. Епоха, 21 окт. 1922 ; от Цв. Минков за "Бълг. балади" на Т. Траянов : в. Слово, 24 април 1922; | ||
| 520 | _aлг. балади" на Т. Траянов : в. Слово, 24 април 1922 | ||
| 650 |
_aПоезия _9166642 |
||
| 653 | _aлирика | ||
| 653 | _aстихотворения | ||
| 655 |
_aбългарска литература _9462807 |
||
| 700 | 1 |
_aСирак Скитник _eхудож. _9120752 _qХристов, Панайот Тодоров |
|
| 700 |
_aЛютов, М. _eхудож. _9462806 |
||
| 762 |
_9409507 _m1 _nТекст: На Мих. Арнаудов за спомен на старото искрено приятелство Т. В. Траянов София 26/Х 1921 _tАвтограф от Теодор Траянов _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. |
||
| 763 | 1 |
_9131140 _aТраянов, Теодор _d30.01.1882 – 15.01.1945 _gТеодор Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се като архитект. За първи път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Везни“, „Парнас“ и др. Участва в литературни сборници и антологии. Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 г. най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“. Мнозина критици смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Той е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“. Превежда Шекспир, Шилер и др. Адаптира на български език и произведения за деца. _i409507 _m1 _qТеодор Траянов |
|
| 852 |
_aМА 1361 _bМА |
||
| 852 |
_aЦб 8.230.48275 _bЦб |
||
| 942 |
_cKNG _n0 _s1 _02 |
||
| 944 |
_aCR _c1996 _k30546 _lРенета Константинова |
||
| 999 | _d342908 | ||