000			04510nam a2200385 c 4500
999			_c342893 _d342893
003			BLK
005			20250220124930.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a002554
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_z159.942
100	1		_aТОРБОВ, Цеко _eпърви автор _9400143
245	0	0	_aИзследвания върху чувството за истината _cЦеко Торбов
246			_aПринос към филос. учение за чувствата
260			_aСофия _c1930 _fпеч. Гладстон
300			_a80 с _c26 см
380			_a0
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aАвтограф с текст: На уважаемия г. проф. Арнаудов. Авторът. София. 5 май 1930 г.
655			_aПсихология _9397380
700	1		_aЦеко Торбов _9407405
762			_9409507 _m1 _nТекст: На уважаемия г. проф. Арнаудов. Авторът. София. 5 май 1930 г. _tАвтограф от Цеко Торбов _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763	1		_9130631 _aТорбов, Цеко _d02.04.1899 – 08.06.1987 _gЦеко Торбов е български философ и преводач. Завършва с докторат право и философия в университета в Гьотинген, Германия. Дългогодишен учител по немски език в Италианското училище в София и преподавател по немски език и международно право във Военната академия. Професор по обща теория и философия на правото в Софийския университет. Автор на философско-правни статии и студии, на книгите „Изследвания върху чувството за истината“, „Философия на правото и юриспруденция“, „Основният принцип на правото“ и др. Първият му превод от немски език излиза през 1930 г. – „Сократовият метод“ от Леонард Нелсон. Утвърждава се като българския преводач на Имануел Кант. Превежда и от италиански език. Отличия: орден „Народна Република България“ І ст., международна награда „Готфрид фон Хердер“. _i409507 _m1 _qЦеко Торбов
852			_aМА 3371 _bМА
942			_cKNG _n0 _s1 _01
944			_aCR _c1994 _k30546 _lРенета Константинова
999			_d342893
999			_d342893
999			_d342893
999			_d342893
999			_d342893
999			_d342893
999			_d342893