000			05445nam a2200385 a 4500
003			BLK
005			20240730175930.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a002448
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_aБългарска литература _b821.163.2 _x-2 _z821.163.2-2
100			_aСтрашимиров, Антон Тодоров _d1872–1937 _9433131
139			_aСтрашимиров, Антон Тодоров
245	0	0	_aКъм слънцето _bДрама в 3 действия с пролог _cАнтон Страшимиров
260			_aСофия _bпеч. Напред _c1917
300			_a82 с. _c22 см
380			_aX
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aАвтограф с текст: На г. професор Д-р Арнаудов, София, 24/ХI. 917. А. Страшимиров
650			_aДрама _9153705
653			_aдрама
653			_aтрагедии
655			_aбългарска литература
762			_9409507 _m1 _nТекст: На г. професор Д-р Арнаудов, София, 24/ХI.917. А. Страшимиров _tАвтограф от Антон Страшимиров _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763	1		_9126450 _aСтрашимиров, Антон _d15.06.1872 – 07.12.1937 _gАнтон Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. В Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. Редактира списание „Наши дни“, сътрудничи на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. Страшимиров печата за пръв път през 1889 г. в шуменското списание „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“. В ранните му разкази – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Автор е на повестите „Щастието на един век“, „Змей“, „Кръстопът“. Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, „Книга за българите“, на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици. _i409507 _m1 _qАнтон Страшимиров
852			_aМА 620 _bМА
852			_aЦб 308888 _bЦб
852			_aЦб 8.205.1827 _bЦб
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c1995 _k30535 _lХристина Везирева
999			_c342790 _d342790
999			_d342790
999			_d342790
999			_d342790