000			01161nam a2200313 c 4500
999			_c342769 _d342769
003			BLK
005			20200527132639.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a002427
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_z886.7-32
100			_aСтоянов, Людмил _d06.02.1886 – 11.04.1973 _gЛюдмил Стоянов е псевдоним на Георги Златарев – български писател, поет, преводач и литературен критик, академик Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като редник а през Първата световна война е артилерист и военен кореспондент. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и редактор на списание „Театър – Студия“, символистичното списание „Везни“ и списание „Хиперион“. Редактира също списание „Славяни“ и „Септември“. Пише във френския комунистически вестник „Юманите“. От 1946 до 1949 г. е председател на Съюза на българските писатели. Член на Световния съвет на мира. От 1949 до 1959 г. е директор на Института за литература на БАН. Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“. Людмил Стоянов остава в литературната история с творби като „Меч и слово“, „Видения на кръстопът“, както и със следвоенните си произведения – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и др. Изявява се и като драматург и преводач. _qЛюдмил Стоянов _eпърви автор _9346810
245	0	0	_aМехмед Синап
246			_aИсторията на един бунт _pепос-романи
260			_aСофия _c1936 _fБр. Миладинови
300			_a151 с _c19 см
380			_a82
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aМихаил Арнаудов: негови-изрезка. - Материали за чествуване 60-год. юбилей на Л. Стоянов : в. Отеч. фронт, Х 1276, 26 окт.1948
520			_a
650			_aПроза _9167961
653			_aепос
653			_aромани
655			_aбългарска литература _9396199
700	1		_aЛюдмил Стоянов _9398569
852			_aМА 1948
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c1996 _kValK
999			_d342769
999			_d342769
999			_d342769