000			01311nam a2200301 c 4500
999			_c342279 _d342279
003			BLK
005			20220210111152.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a001918
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_z882-1
100	1		_eпърви автор _9399393
245	1	0	_aПесен за похода на Игор, Игор Святославич, внук Олегов _cпрев. Людмил Стоянов
246			_bПЕСЕН _pлирика-поеми
260			_aСофия _bБАН _c1954 _fДСП Дечо Стефанов
300			_a142 с. : с ил _c31 см
380			_a82
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aАвтогрdb с текст: На приятеля проф. Михаил Арнаудов, за връзките ни в миналото в литературата и за неговата огромна научна и литературна дейност. Людмил Стоянов 18/ I 959 г. София
653			_aлирика
653			_aпоеми
655			_aруска литература _9396387
700	1		_aЛюдмил Стоянов _eПрев. _9399394
700	1		_aПопов, Георги _9399395
762			_9409507 _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. _m2 _nТекст: На приятеля проф. Михаил Арнаудов, за връзките ни в миналото в литературата и за неговата огромна научна и литературна дейност. Людмил Стоянов 18/I 959 г. София _tАвтограф от Людмил Стоянов
763			_9346810 _aСтоянов, Людмил _d06.02.1886 – 11.04.1973 _gЛюдмил Стоянов е псевдоним на Георги Златарев – български писател, поет, преводач и литературен критик, академик Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като редник а през Първата световна война е артилерист и военен кореспондент. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и редактор на списание „Театър – Студия“, символистичното списание „Везни“ и списание „Хиперион“. Редактира също списание „Славяни“ и „Септември“. Пише във френския комунистически вестник „Юманите“. От 1946 до 1949 г. е председател на Съюза на българските писатели. Член на Световния съвет на мира. От 1949 до 1959 г. е директор на Института за литература на БАН. Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“. Людмил Стоянов остава в литературната история с творби като „Меч и слово“, „Видения на кръстопът“, както и със следвоенните си произведения – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и др. Изявява се и като драматург и преводач. _i409507 _m2 _qЛюдмил Стоянов
852			_aМА 2963 _bМА
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c1994
999			_d342279
999			_d342279
999			_d342279
999			_d342279
999			_d342279
999			_d342279
999			_d342279