000			05568nam a2200457 c 4500
999			_c342189 _d342189
003			BLK
005			20250220115248.0
008			180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_a001828
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
080			_z875-1
100	1		_aОМИР _eпърви автор _9396789
245	0	0	_aИлиада _cОмир; прев. от ориг. Асен Разцветников
246			_aОткъси _pлирика-поеми
260			_aСофия _bТ. Ф. Чипев _c1933 _fСофия : Художник
300			_a48 с _c19 см
380			_a82
490			_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aАвтограф с текст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14. 9. 33. А. Разцветников;
653			_aлирика
653			_aпоеми
655			_aкласическа литература _9396756
700	1		_aХомер _9398320
700	1		_aРазцветников, Асен _d1897 - 1951 _qКоларов, Асен Петков _9114515
762			_9409507 _m1 _nТекст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14.9.33. А. Разцветников _tАвтограф от Асен Разцветников - преводач на книгата _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763			_9396791 _aРазцветников, Асен _d02.11.1897 – 30.07.1951 _gАсен Разцветников е псевдоним на Асен Коларов – български поет, писател и преводач. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Първата му стихосбирка е „Жертвени клади“ (1924). Заради възникнали разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев „Златорог“. През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 г. е издател и редактор, заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев, на популярния вестник за юноши „Весела дружина“. _i409507 _m1 _qАсен Разцветников
852			_aМА 1592 _bМА
942			_cKNG _n0 _s1 _01
944			_aCR _c1996 _k30546 _lРенета Константинова
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189
999			_d342189