000 05568nam a2200457 c 4500
999 _c342189
_d342189
003 BLK
005 20250220115248.0
008 180911b bul|||||r ||||||| ||bul||
010 _a001828
040 _aBLK
041 _aBUL
_cBUL
080 _z875-1
100 1 _aОМИР
_eпърви автор
_9396789
245 0 0 _aИлиада
_cОмир; прев. от ориг. Асен Разцветников
246 _aОткъси
_pлирика-поеми
260 _aСофия
_bТ. Ф. Чипев
_c1933
_fСофия : Художник
300 _a48 с
_c19 см
380 _a82
490 _aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов
_gДарение - Основен фонд
500 _aАвтограф с текст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14. 9. 33. А. Разцветников;
653 _aлирика
653 _aпоеми
655 _aкласическа литература
_9396756
700 1 _aХомер
_9398320
700 1 _aРазцветников, Асен
_d1897 - 1951
_qКоларов, Асен Петков
_9114515
762 _9409507
_m1
_nТекст: На професора ми г. М. Арнаудов : в знак на уважение и признателност. София. 14.9.33. А. Разцветников
_tАвтограф от Асен Разцветников - преводач на книгата
_aПослания на времето
_bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова
_gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763 _9396791
_aРазцветников, Асен
_d02.11.1897 – 30.07.1951
_gАсен Разцветников е псевдоним на Асен Коларов – български поет, писател и преводач. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Първата му стихосбирка е „Жертвени клади“ (1924). Заради възникнали разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев „Златорог“. През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 г. е издател и редактор, заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев, на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.
_i409507
_m1
_qАсен Разцветников
852 _aМА 1592
_bМА
942 _cKNG
_n0
_s1
_01
944 _aCR
_c1996
_k30546
_lРенета Константинова
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189
999 _d342189