| 000 | 01023nam a2200265 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 999 |
_c342178 _d342178 |
||
| 003 | BLK | ||
| 005 | 20210811030706.0 | ||
| 008 | 180911b bul|||||r ||||||| ||bul|| | ||
| 010 | _a001817 | ||
| 040 | _aBLK | ||
| 041 |
_aBUL _cBUL |
||
| 080 |
_aМацини, Джузепе _x92 _z945(092)92 |
||
| 100 | 1 |
_aНУРИЖАН, Жорж _eпърви автор _9397065 |
|
| 245 | 0 | 0 |
_aДжузепе Мацини и неговото дело _cЖорж Нурижан |
| 260 |
_aСофия _c1942 _fДоверие |
||
| 300 |
_a63 с _c21 см |
||
| 380 | _a9 | ||
| 490 |
_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд |
||
| 500 | _aАвтограф с текст: На моя приятел проф. Михаил Арнаудов с чувство на обич и привързаност, София, 10. VI. 1951 г., Ж. Нурижан; | ||
| 650 |
_aБиографии _9148657 |
||
| 655 |
_aистория _9396557 |
||
| 700 | 1 |
_aЖорж Нурижан _9397925 |
|
| 762 |
_9409507 _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство. _m1 _nТекст: На моя приятел проф. Михаил Арнаудов с чувство на обич и привързаност, София, 10.VI.1951 г., Ж. Нурижан _tАвтограф от Жорж Нурижан |
||
| 763 | 1 |
_9104006 _aНурижан, Жорж _d23.09.1892 – 07.05.1981 _gЖорж Нурижан или Джорджо Нуриджани е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик. Завършва гимназия в Стара Загора, след което учи в Университета в Рим. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 г. е секретар по печата при италианското посолство в София. От 1935 г. Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Той е съучредител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация. През 1947 г. е принуден да напусне България. Жорж Нурижан е автор на над 3000 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики. Умира в Рим. _i409507 _m1 _qЖорж Нурижан |
|
| 852 |
_aМА 1214 _bМА |
||
| 942 |
_cKNG _n0 _s1 |
||
| 944 |
_aCR _c1996 _kValK |
||
| 999 | _d342178 | ||
| 999 | _d342178 | ||
| 999 | _d342178 | ||
| 999 | _d342178 | ||
| 999 | _d342178 | ||
| 999 | _d342178 | ||