| 000 | nam a22 a 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 999 |
_c341744 _d341744 |
||
| 003 | BLK | ||
| 005 | 20210805083816.0 | ||
| 008 | 180911b bul|||||r ||||||| ||bul|| | ||
| 010 | _a001374 | ||
| 040 | _aBLK | ||
| 041 |
_aBUL _cBUL |
||
| 080 |
_z821.163.2-992 _aБългарска литература _b821.163.2 _x-992 |
||
| 100 |
_aКонстантинов, Константин Илиев _eпърви автор _9421250 |
||
| 139 | _aКонстантинов, Константин Илиев | ||
| 245 | 0 | 0 |
_aПо земята _b[Пътеписи] _cКонстантин Константинов. |
| 246 |
_aРазкази _pепос-разкази |
||
| 260 |
_aСофия _c1930 _f(София : С. М. Стайков) |
||
| 300 |
_a120 с _c21 см |
||
| 380 | _aX | ||
| 490 |
_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд |
||
| 500 | _aАвтограф с текст: На г. Мих. Арнаудов, с чувство на уважение и приятелство К Константинов 2. I. 1931. С-я | ||
| 650 |
_aПроза _9167961 |
||
| 653 | _aепос | ||
| 653 | _aразкази | ||
| 655 |
_aбългарска литература _9461579 |
||
| 700 | 1 |
_aКонстантинов, Константин _d20.08.1890 – 03.01.1970 _gКонстантин Константинов е български писател и преводач. Завършва Правния факултет на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 г. живее в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт. Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. В периода август – септември 1944 г. е директор на Радио „София“. Избиран е за председател на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател на Съюза на българските писатели. Константинов е автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа „Кръв“. _qКонстантин Константинов _9397076 |
|
| 852 |
_aМА 521 _bМА |
||
| 852 |
_aЦб 8.205.2003 _bЦб |
||
| 942 |
_cKNG _n0 _s1 |
||
| 944 |
_aCR _c1995 _kValK |
||
| 944 |
_aED _c2021-08-05 _kРенета Константинова |
||