| 000 | 03812nam a2200385 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 003 | BLK | ||
| 005 | 20241212143457.0 | ||
| 008 | 180411b bul|||||r ||||||| ||bul|| | ||
| 010 | _aKNG00211891000 | ||
| 040 | _aBLK | ||
| 041 |
_aBUL _cBUL |
||
| 072 | 7 |
_2bullib _aА _xФонд Михаил Арнаудов |
|
| 080 |
_aБългарска литература _b821.163.2 _x(092) _z821.163.2(092) |
||
| 080 |
_aБългарска литература _b821.163.2 _x.09 _z821.163.2.09 |
||
| 080 |
_aБългарски писател, поет, преводач и литературен критик _b929 Стоянов, Людмил _x _z929 Стоянов, Людмил |
||
| 100 |
_aЗидаров, Камен _gМанев, Тодор Събев _cПисател, поет, драматург, дир. на Военния театър в София, автор на учебни помагала, прев. от руски език _d1902-1987 _9373166 |
||
| 139 |
_aЗидаров, Камен _bС 83 |
||
| 245 | 1 | 0 |
_aЛюдмил Стоянов _bКратък биогр. и лит. очерк _cКамен Зидаров. |
| 257 | _aBGR | ||
| 260 |
_аСофия _bБълг. писател _c1948 |
||
| 300 |
_a116 с., 1 л. _bпортр. _c18 см |
||
| 380 | _a82 | ||
| 500 | _aФонд Михаил Арнаудов - мека подв. | ||
| 600 | 1 | 4 |
_aСтоянов, Людмил _d06.02.1886 – 11.04.1973 _gЛюдмил Стоянов е псевдоним на Георги Златарев – български писател, поет, преводач и литературен критик, академик Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като редник а през Първата световна война е артилерист и военен кореспондент. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и редактор на списание „Театър – Студия“, символистичното списание „Везни“ и списание „Хиперион“. Редактира също списание „Славяни“ и „Септември“. Пише във френския комунистически вестник „Юманите“. От 1946 до 1949 г. е председател на Съюза на българските писатели. Член на Световния съвет на мира. От 1949 до 1959 г. е директор на Института за литература на БАН. Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“. Людмил Стоянов остава в литературната история с творби като „Меч и слово“, „Видения на кръстопът“, както и със следвоенните си произведения – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и др. Изявява се и като драматург и преводач. _qЛюдмил Стоянов _9346810 |
| 650 | 0 |
_aПисатели, български _9241944 |
|
| 653 | _aЛюдмил Стоянов | ||
| 653 | _aбългарски писатели | ||
| 659 | _aА | ||
| 852 | _aЦб І 465 ; Цб МА 1837 | ||
| 856 | 4 |
_qpdf _u |
|
| 856 | 4 |
_qpdf _u |
|
| 942 |
_cKNG _n0 |
||
| 944 |
_aCR _c30.08.2017 _k30540 _lСевдалина Тодорова |
||
| 944 |
_aED _c30.08.2017 _kГеновева_Генчева |
||
| 999 |
_c202427 _d202427 |
||