000			05929nam a2200469 c 4500
999			_c195648 _d195648
003			BLK
005			20250330004147.0
008			180411b bul|||||r ||||||| ||bul||
010			_aKNG00204902000
040			_aBLK
041			_aBUL _cBUL
072		7	_2bullib _aА _xФонд Михаил Арнаудов
072		7	_2bullib _aЯ _xАвтографи
080			_aБългарска литература _b821.163.2 _x-1 _z821.163.2-1
100			_aДалчев, Атанас Христов _d1904-1978 _gПоет. Преводач от английски, френски, немски, испански, руски, гръцки и унгарски език. _9363753
139			_aДалчев, Атанас Христов _bД 14
245	1	0	_aПрозорец _bСтихотворения _cАтанас Далчев
257			_aBGR
260			_bЛит. кръг Стрелец _c1926 _fСофия : Придворна печ.
300			_a31 с. _c19 см
380			_aX
490			_9396381 _aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов _gДарение - Основен фонд
500			_aАвтограф с текст: На г. проф. М. Арнаудов от уважение, София, 12. ХІ. 926. А. Далчев. - Мека подв.
659			_aА
659			_aЯ
762			_9409507 _m1 _nТекст: На г. проф. М. Арнаудов от уважение, София, 12.ХІ.926. А. Далчев. _tАвтограф от Атанас Далчев _aПослания на времето _bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова _gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763			_9409771 _aДалчев, Атанас _d12.06.1904 – 17.01.1978 _gАтанас Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си той развива интерес към литературата и културата на Западна Европа. Благодарение на Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов се запознава с „новата вещественост“ и експресионизма – течения в немското изкуство между двете световни войни. Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче“. Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“. През 1972 г. излиза сборникът „Балкон“, съставен от приятеля му Радой Ралин. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“, издаден през 1967 г. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет. _i409507 _m1 _qАтанас Далчев
852			_aМА 424
856	4		_qpdf
856	4		_qpdf
942			_cKNG _n0 _s1
944			_aCR _c11.04.2017 _k _lCRON CRON
944			_aED _c11.04.2017 _kГеновева_Генчева
999			_d195648
999			_d195648
999			_d195648
999			_d195648
999			_d195648
999			_d195648
999			_d195648
999			_d195648