000 05834nam a2200565 c 4500
999 _c129122
_d129122
003 BLK
005 20250220133021.0
008 180409b bul|||||r ||||||| ||bul||
010 _aKNG00134855000
040 _aBLK
041 _aBUL
_cBUL
072 7 _2bullib
_aА
_xФонд Михаил Арнаудов
072 7 _2bullib
_aЯ
_xАвтографи
080 _aПраво
_b34
_x(497.2)(091)(042.3)
_z34(497.2)(091)(042.3)
100 1 _aБобчев, Стефан Савов
_eпърви автор
_9366175
139 _aБобчев, Стефан Савов
_bБ 53
245 1 0 _aИстория на старобългарското право
_bЛекции и изследвания
_cСтефан Бобчев
257 _aBGR
260 _c1910
_fСофия : печ. П. М. Бъзайтов
300 _aХII, 560 с.
_c22 см
380 _a3
490 _9396381
_aЧастна колекция - Академик Михаил Арнаудов
_gДарение - Основен фонд
500 _aФонд Михаил Арнаудов - подпис на Михаил Арнаудов, отбелязва място в кн.: с. 502, 513 . - Твърда подв. Автограф с текст: "Г-ну М. Арнаудову спомен от автора"
650 4 _aПраво - България - история
_9274080
651 4 _aБългария
_9241624
653 _aправо
653 _aистория
653 _aлекции
659 _aА
659 _aЯ
762 _9409507
_m2
_nТекст: Г-ну М. Арнаудову спомен от автора
_tАвтограф от Стефан Бобчев
_aПослания на времето
_bАкад. Михаил Арнаудов - послания и дарствени слова
_gАкадемик Михаил Арнаудов е личност със значимо присъствие в българската култура и принос в областта на науката, литературата, фолклора, историята на българското Възраждане, социологията, философията и народопсихологията. Цялото документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение. Единствено Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава колекция от над 1500 книги от личната библиотека на Михаил Арнаудов с автографи, послания и дарствени надписи от български и чужди знакови личности. Зад всеки автограф се крие историята на взаимоотношенията между Академика и неговите съвременници. Тези автографи са неизвестни и неизследвани страници от българското културно наследство.
763 1 _939910
_aБобчев, Стефан
_d02.02.1853 – 08.09.1940
_gСтефан Бобчев е български юрист, публицист и политик от Народната партия. Един от инициаторите за създаване на Висше училище (Софийски университет) в София след Освобождението. Основател и първи ректор на днешния Университет за национално и световно стопанство. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в. „Руский мир“. През 1880 г. завършва право в Москва. Става съдия в Пловдив и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат и директор на правосъдието на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество. Стефан Бобчев е основател и председател (1901 – 1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903 – 1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902 – 1935 г. преподава история на правото и църковно право в Софийския университет. Бобчев е дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага. През 1911 – 1912 г. е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Гешов.
_i409507
_m2
_qСтефан Бобчев
852 _aЦб 3.230.26214
852 _aМА 2512
_bМА
856 4 _qpdf
856 4 _qpdf
942 _cKNG
_n0
_s1
_03
944 _aCR
_c11.10.2012
_lРенета Константинова
_k30546
944 _aED
_c27.12.2016
_l11.10.2012 - от С1,Р / 11.10.2012
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122
999 _d129122