Караславов, Георги 12.01.1904 – 26.01.1980 Акад. Георги Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик. Започва да публикува през 1919 г. в сп. „К'во – да е“. Първата му книга е „Уличници“, издадена през 1926 г. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията – сборниците разкази „Изчадия адови“ (1932), „На два фронта“ (1934), повестта „Селкор“(1933). За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“. Романът „Снаха“ излиза през 1942 г. Той е определен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Георги Караславов участва като доброволец във Втората световна война. Главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962). Удостоен е със званието Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Носител на орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). Георги Караславов (01. Лично име)