Грозев, Иван 23.06. 1872 – 10.01.1957 Иван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Завършва славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Учител по литература на Йордан Йовков. От началото на 20-те години на ХХ век започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. Редактор на сп. „Теософия“ (1912 – 1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“. Единствената му стихосбирка „Видения и съзерцания“ е издадена през 1919 г. Автор е на драмите „Боян Магьосника“, „Мъртъвци“, „Змей“, „Златната чаша“, „Семела“, „Йов“ „Наши хора“ и др. Председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“. Член на Съюза на българските писатели. През 1928 г. и 1929 г. е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература. Иван Грозев (01. Лично име)