Стоянов, Людмил 06.02.1886 – 11.04.1973 Людмил Стоянов е псевдоним на Георги Златарев – български писател, поет, преводач и литературен критик, академик Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като редник а през Първата световна война е артилерист и военен кореспондент. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Съосновател е на театър „Студия“ и редактор на списание „Театър – Студия“, символистичното списание „Везни“ и списание „Хиперион“. Редактира също списание „Славяни“ и „Септември“. Пише във френския комунистически вестник „Юманите“. От 1946 до 1949 г. е председател на Съюза на българските писатели. Член на Световния съвет на мира. От 1949 до 1959 г. е директор на Института за литература на БАН. Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“. Людмил Стоянов остава в литературната история с творби като „Меч и слово“, „Видения на кръстопът“, както и със следвоенните си произведения – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и др. Изявява се и като драматург и преводач. Людмил Стоянов (01. Лично име)