Райнов, Николай 01.01.1889 – 02.05.1954 Николай Ра̀йнов е виден български писател, художник, академик. Завършва Духовната семинария в София. Следва философия в Софийския университет. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София. Професор по история на изкуството в Художествената академия в София. Главен редактор на списанията „Зеница“ и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. Сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Член на Съюза на българските писатели. Член и председател на Съюза на българските художници. Дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството. Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията, литературата. Първата му книга е „Богомилски легенди“. Автор е на книгите: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“, „Светите братя“ и др. Николай Райнов е написал 30 сборника с приказки от цял свят; 9 тома „Вечното в нашата литература“; „История на пластичните изкуства“ в 12 тома. Николай Ра̀йнов (01. Лично име)