Райчев, Георги 07.12.1882 – 18.02.1947 Георги Райчев е български писател. Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. – „Мъничък свят“ и „Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. – „Царица Неранза“, а през 1923 г. – „Греховна повест“. От това време са също повестите „Лина“ и „Грях“. През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев „Разкази“. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“, „Еленово царство“ – драматична легенда в стихове, „Божи дарове“. Автор е на „Циндил – пиндил и Джаста – праста“, „Майстор Манаси“ и „Марко и Мързеланко“, които са поучителни и хумористични. Георги Райчев (01. Лично име)
Предпочитана форма:
Райчев, Георги 07.12.1882 – 18.02.1947 Георги Райчев е български писател. Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. – „Мъничък свят“ и „Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. – „Царица Неранза“, а през 1923 г. – „Греховна повест“. От това време са също повестите „Лина“ и „Грях“. През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев „Разкази“. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“, „Еленово царство“ – драматична легенда в стихове, „Божи дарове“. Автор е на „Циндил – пиндил и Джаста – праста“, „Майстор Манаси“ и „Марко и Мързеланко“, които са поучителни и хумористични. Георги Райчев